Днес беше рожденият ден на един мой "приятел". Казвам го така, защото според мен сме много далеч от приятелството, въпреки че той прави опити и опити. Не го харесвам. Но, разбира се, аз никого не харесвам. И все пак той прави изключение. Хора с голямо самочувствие, които си мислят, че могат да направят всичко винаги са ме дразнели. Обичам да им повтарям, че животът е гаден и това няма да се промени, но те не искат и да чуят. Не знам защо това момче искаше да сме приятели. Може би беше просто любезен. Но най-вероятно е, защото познавах сестра му добре и тя сигурно му беше казала това-онова за мен. Трябваше да поговорим с нея...
И за да се отърва от този рожден ден отидох на единственото място, където нямаше да ме намерят, а именно плажът. Той знаеше, че там не ми харесва и щеше да е последното място, за което да се сети. Така че бях в безопасност. Поне засега. Телефонът бях забравила съвсем случайно вкъщи. Никой нямаше да ме притеснява.
Когато пристигнах на плажа, настроението ми се вдигна още повече. Нямаше досадни деца със паднал на земята сладолед, ревящи на майките си за още. "Ааа, не беше моя вина! Той го бутна." и в крайна сметка невинният човек, посмял да постави хавлията си до това семейство купуваше сладоледа. Всъщност никой нямаше. Нито на плажа, нито в морето. Само аз по това време на... вечерта.
Легнах доволно на пясъка и затворих очи.