Аврора Блек im an ordinary person.
Брой мнения : 3 Join date : 25.09.2011
| Заглавие: Аврора Блек Нед Сеп 25, 2011 11:19 am | |
| Mia Wasikowska ИмеАврора Блек ПрякорАв, Момичето с черните очи Години19 РасаЧовек Външен видАврора не е от момичетата, които не могат да живеят без огледало. Това не означава, че е занемарила външният си вид, а по-скоро, че това е едно от най-малко вероятните неща да я заинтересуват. Хората винаги са й казвали, че е странна. Имало нещо страшно в очите й. Сякаш тя винаги била някъде другаде, далеч, далеч от това място. Човек не може да разбере дали е щастлива, дали е тъжна - има тази невероятна способност да прикрива емоциите си с безразличие. Понякога то е истинско, а в други случаи просто не иска хората около нея да видят какво си мисли. Има дълга руса коса. Къдрава по рождение. Аврора не я връзва или изправя - харесва си й точно както е сега. Случвало се е като по-малка да си хареса някой цвят при фризьора и да реши да го пробва, но за постоянно не е слагала. Фигурата й е висока, има тънка талия, но тя почти не се вижда, защото Ав носи широки и дебели дрехи, които изобщо не са присъщи за хубаво момче като нея. Усмивка на лицето й рядко се вижда, дори хора, които са с нея по цял ден могат да кажат, че такава почти не съществува. ХарактерКой може да разбере какво си мисли? Тя винаги скрива емоциите си или ти казва нещо, в което си убеден, че не е така. Едно е сигурно - тя е от тези хора, които се определят като самотници от обществото. Щом иска да я оставят намира, те го правят без проблем. Тя не харесва хората и се радва когато това стане. Сякаш само съвестта й може да й е приятелка. Рядко допуска някого до себе си. Първо трябва да му има пълно и безрезервно доверие, което не става ей така след 2-3месеца... години. Не може да хареса някого. Винаги е прекалено отдалечена, за да даде възможност на хората да й се харесат. Може би има нужда от това, но гордостта й е прекалено голяма и тя не ще го признае. Аврора не разчита на никого. Като е малка се е осланяла на родителите си, но вече не. Хората винаги могат да я подведат, нали? Защо да им вярваш, когато имаш себе си. Или поне докато е така... Доста често изпада в свади, от които повечето са нейна вина. В нейният свят тя винаги е права и второ мнение няма по това. Не е агресивна, но стигне ли се до това, не се и предава, докато не види противника на земята. Мрази хора, които се преструват, за да спечелят нещо или нечие доверие. Силата играе голяма роля в ежедневието й. Именно тя й помага да издържи. Опитва се да се слее с обществото, да остане незабелязана, доколкото това е възможно. ИсторияРодена е в Русия. Израстнала е в не толкова заможно семейство. Баща й е бил художник, а майка й - певица. Те нямали много, но се старали дъщеря им да получава най-важното, а именно любовта и подкрепата им. Тя била щастливо дете. Радвала се на милионите малки неща, които я заобикаляли. Животът й бил красив, незаменим. Спомени, към които може да се връща вечер, моменти, за които да мечтае... но нищо повече. Едно минало. Погребано. Когато е на 10, майка й ражда момче. Кръщават го Виктор. Цялото внимание на родителите й отива при него и тя започва да се чувства излишна. Но не дотолкова, за да се откаже от семейството си. Тогава се случва инцидент и брат й умира. Родителите й не могат да се съвземат, а Аврора решава да избяга. И го прави. Живее няколко години в Русия, после в Дания и накрая решава да замине за Силвър Рейн. " - Довиждане, пак ще ви посетя някой ден. - помаха за довиждане Ханс. Мигновено след това се обърна и тръгна бързо надолу. Имаше нещо в тази къща, което го притесняваше. Господин Родрих беше добър човек, който не можеше да всее страх у никого. Но онази госпожа... на Ханс му се стори много странна. Почти не говореше, а когато го правеше бе възможно най-любезна, но имаше нещо в нея. Очите й бяха чисто черни. И тогава той се сети. Беше на седем години когато с майка му отидоха в затвора, където работеше баща му. Там беше страшно за едно хлапе, но най-вече се страхуваше от мъжът, който бяха повели по коридора. Беше тих, спокоен, а очите му... тези очи на убиец, каза си той. Те го гледаха. Караха го да спре за момент и да се вгледа в тях. Дълбоките му черни очи, които криеха нещо ужасно. По късно баща му каза, че водят този човек до някакъв стол, защото е направил нещо лошо. Как можеше изобщо да си го помисли?!? Да сравнява онзи престъпник с тази красива девойка?!? Беше невъзможно. И все пак тези очи..." | |
|
Антъни Фейт. глас админски, глас божий.
Брой мнения : 69 Join date : 22.09.2011
| Заглавие: Re: Аврора Блек Нед Сеп 25, 2011 1:21 pm | |
| | |
|